Защо бившият ми ми писа: 4 истории през очите на жените
Колко постоянно този, с който сме били близки, само че по някаква причина сме се разделили, ненадейно припомня за себе си с деликатни лайкове или къси мнения в обществените мрежи, а след това – и със известия. Какво го стимулира да направи тази стъпка и допустимо ли е да продължи?
Нашите героини приказват
Марта, на 29 години
„ Когато преди година той ми разгласи, че сме разнообразни хора, не можех да допускам на думите му. Да, имаше кавги посред ни, само че си мислех, че ще можем да се разберем. И сгреших. Изглеждаше, че целият ми живот потегля надолу. И тогава разбрах, че той има връзка и в действителност отива при друга жена. Дълго време страдах, не желаех да виждам никого, само че последователно за мен стартира нов живот. Загуба на тегло. Сменена работа. Отидох в Италия, която от дълго време мечтаех да видя. И внезапно той стартира да харесва фотосите ми във фейсбук и да написа под изявленията. Чувствата към него бяха съвсем утихнали, само че ми беше любопитно какво го стимулира.
Веднъж отговорих, а той го счете за сигнал и ми писа на персонално. Той призна, че му е скучно. Отговорих, че не мога да кажа това за себе си. Не мисля, че ми повярва. Предложи да се срещнем. Съгласих се.
За първи път той намерено призна, че е отишъл при друга, само че схванал, че е сбъркал, изгубил е доста. Погледнах го и разбрах: той просто не знае по какъв начин да живее в същински живи връзки, в които боли, би трябвало да се справяш с разнообразни страсти, не постоянно радостни. И в този момент, в ретроспекция, той вижда живота ни в розова светлина, тъй като е обособен от неизбежните компликации. Но той мами не мен, а на първо място себе си.
Ана, 40 години
„ Живяхме петнадесет години дружно, имахме общ фамилен бизнес – компания за логистика и продажба на коли. Когато той призна, че се е влюбил в друга, това беше тежък удар за мен. Възникна ужасна празнина – животът ни беше преплетен с общи проекти, ползи, непрекъсната връзка. В последна сметка нашият бизнес беше като наше дете. Съпругът ми постъпи благородно и ме остави финансово обезпечена. Говорехме в резюме, единствено всъщност.
И шест месеца по-късно той внезапно ми написа известие, което не беше обвързвано с бизнеса. Предложи да се срещнем за вечеря. Разбрах, че желая да го видя. И това беше началото на новото ни взаимно пътешестване. Той бе решил да се върне – бяхме свързани прекалено много и прочувствено, и, няма да неистина, финансово. Въпреки че не говорихме за този аспект, сигурна съм, че брачният партньор ми съжаляваше, че губи по този начин и това, което изграждахме дружно дълги години, вложихме толкоз доста старания, сила, безсънни нощи.
Ина, на 24 години
„ Решението ми беше да се разделя, само че с течение на времето от ден на ден мислех за мястото на първата ни среща. Под една моя обява от пътешестване до Стария град в Пловдив той внезапно написа, че помни добре това място. Отговорих му с усмивка – въпреки всичко тъкмо в този град стартира връзката ни.
Започнахме още веднъж да си пишем, усетих, че той просто е поласкан, че отговорих. Когато аз самата намекнах за опцията за среща, тонът на известията му стана апатичен. Спрях да пиша и последователно той самият изчезна от полезрението ми. Разбрах, че той просто желае да увеличи самочувствието си, нищо повече. Не скърбя, че взех решение да се разделя с него.
Асена, на 30 години
„ За седемте месеца, през които не се виждме, се успокоих и се помирих с обстоятелството, че нищо не може да бъде върнато. Но когато той ми писа, като че ли вътре се включи бутон – обезпокоително и щастливо в това време. Половин ден не му отговорих. Но не тъй като не желаех, просто ми липсваше увереност. Усетих, че му липсвам и мисли за мен. Невъзможно е да се изясни, само че се оказа, че връзката ни не се прекъсва толкоз елементарно.
Вечерта му отговорих. И той незабавно се обади. Видяхме се още на идващия ден. Не се обърках – бяхме останали близки. Раздялата единствено го потвърди и на двама ни. Сега още веднъж сме дружно. “
